мистър аз знам всичко (0)

здравей
мистър аз всичко знам

един ден
и ти
ще се блъснеш в стената
и дори
безбройните милиарди мравки
на земята
няма да успеят
да съберат парченцата
останали от теб
а нищо неразбиращото ехо от удара
ще отеква в безкрая
на панелната ни вселена
и ще вие безспирно
едни и същи
спирално
монотонно
артериално
въпросите на които
ти преди си мислеше
че знаеше
отговорите
като адско вечно включено радио
в къщата на глухонеми
и никой няма да попита
къде е господина
защо не идва
пак при нас
и никой
няма да си спомня
че някой някога
знаел всичко

мистър
довиждане
мистър
върнете се
мистър
простете ми

ода за майсторите на дограма (0)

динозавърът се върти
около входната врата
с каишка в уста

научих от майсторите
на дограма
предния ден
дошъл някакъв негър
чували се писъци
от съседната стая
курва

майсторите закусват банички

динозавърът пристъпва
нервно и се облизва

дограмата беше хубава
и бяла
негъра
не
8 години брак
курва

майсторите изпиха шише ракия

на сватбата ни
баща ми каза
милене
елените не ги болят
рогата тате
като ги сменят
знаел бил от ловен опит

динозавърът лежи по гръб
приритва с крака

ще я почакам
в кухнята
ако имам търпение
и ще и кажа в лицето
курва
ако дочакам

лошо
допирам показалеца и средния
към
слепоочието
няма търпение
няма да чакам
свивам рязко палеца
ГРЪМ

майсторите чуват всичко
безжиненото тяло се строполява

сега няма кой да разходи
динозавъра
8 години само аз
само аз
го разхождах
курва

няма кой да разходи динозавъра
бог да поживи майсторите!

глухарче (0)

смисълът на живота ми е глухарче
тя – вятърът семената ми
разпилява отново
както всяка бясна пролет

нереално истинска
сериозна по детски
къпеща се в повей след повей
безкомпромисна несигурност

и

да се пръсна
да се размножа
да се разбия
да умра
аз все така някак
пак успявам

и по триста
хаотични пътища
тръгвам да събирам
мислите и мечтите
си осиротели наново
една по една
за да мога
за да бъда
за да съм
да цъфтя и да грея
кога
дали
и пак
без край

докато тя не духне
отново

духне отново
духне
отново

хотелен сюнет (0)

на терасата
на хилтън
самолетни сперматозоиди
раздират небето

мойте собствени
раздират нишките
на персийския килим
в стаята

200 евро
билет до милано
200 евро
цената на щастието
което спи нежно
в леглото

трябва ти свещ (0)

някога случвало ли ти се е
след тридневен запек
в роденова поза
да имаш чувството
че изсираш целия свят

някога случвало ли ти се е
да искаш да го споделиш
с момиче
и розите върху връхната и дреха
да ти приличат на любов

трябва
ти
свещ
за да се
сетиш

долче вита (0)

тихо е
на глухият остров
птиците се любят
вятърът е ням

глупаво е
мисля си
гледам ги
и
нищо
не чувам
нищо
не чувам

освен гласа си
черния
в главата
крещя
и вия
рева
до повръщане

грим
цветни пера
идиоти
страста ви е
във виковете
в крясъците

как ще докажете
как ще заслужите
докосването -
нежните пръсти
на таксидермиста

къде ви е
живота
къде ви е
солта

пищете!

трамвай 10 (0)

казват
че само хлебарките
щели да оцелеят

от джеймс баучер
до алабин
няма хора по улиците
няма продавачи на книги
няма купувачи в магазините
няма ученици
пенсионери
лелички
просяци
ушави
няма цветове
няма светове
няма ватман в трамвая

возя се
сам съм
има ме

пуснах атомна бомба
в главата си
литри алкохол
милиони мозъчни клетки
умряха клетите
умряха и хората
и цветовете
и световете
изтрих ги
отказах да бъдат вътре
в мен
просто
визуални проекции
на реалноста
останаха само спомените
оцеляха
като гадни хлебарки

армагедон на духа
апокалипсис на възприятието
вярвам
че това се случва
само на най-добрите

тя (0)

когато
когато я видя
полу
получавам аритмия
и
аритметически
изчислявам
шансовете
да
да
се казва ариел
или по скоро
ариана
в заимов
ов
ц
с
приятели

на покрива на блока (0)

докато исус
стои на покрива на блока
12 000 апостоли
пият бира в борисовата

татко защо
крилете ни отряза

и никой
не вижда го
нито децата по люлките
нито пенсионерите пред магазинчето
нито бакшишите в колите си
нито циганите по пазара

чува се само
венерическият звук
на трамвайте

докато исус
ридае на покрива на блока
240 прасета
ровят със зурли бъдещето на народа

и всички
ги боли душата
и децата
и пенсионерите
и бакшишите
само на циганите нищо им няма

татко защо
чедата си забрави

чуват се само
излитащите самолети

света дево мария
ако не беше в испания
да чистиш къщите
ако не беше в италия
да гледаш бабите
ако беше си
при детето си
святото
ти да видиш
мария
мадре де хесу
мадре де джезу
мадре ди тути мадри
изгубена
косите си щеше
да изплачеш

никой не го вижда
само другите
исусовци
го виждат
по покривите
на другите блокове
антени като кръстове
всеки сам
на кръста си
всеки болен стене
върху панела си
кръстове
кръстове
кръстове

а 12 000 апостоли
пият пета бира в парка

приближава се до ръба

до ръба е по-близо

полита

градски парк (0)

какво правите момчета

пием бира и мразим живота

антология на китайските ресторанти (0)

джиу лонг
джин бао
тиенхъ
хун фън
сяолин
фин ян йе
мън фун юе
лин тай
зенг донг

винаги на
съседната маса
е седнала
най-скучната млада двойка
винаги им
носят ориза със зеленчуци
пилето в сладко кисел сос
за по-малко
от 3 минути

вкусът им е еднакъв
навсякъде
както са еднакви
лицата на готвачите

мол (0)

ще строим мол
огромен мол
със ярка стъклена фасада
мъже и жени
народ
ще строим мол
за живота

децата ни растат
пред компютри
без слънце
в задушни панелки
светът сега е едно цяло голямо
мъже и жени
народ
ни крачка назад
ще стром мол
за живота

децата ни растат
сред разврат и помия
всеки ден жадни
за още пари
а ние
бачкаме
превиваме врат
само и само
да ги осигуриме

прокарахме
мрежа огромна
целият свят тя държи
и тя сега ни движи
бита
единици и нули
в колона
ни изпиват отвътре
изсмукват
мислите разни
докато ние се
гледаме
със странна
апатия празна

колеги
да бъдем наясно
наистина имаме
много прогрес
но не е ли точно
колеги
прогреса
който държи ни
на тясно

ще строим мол
огромен мол
със ярка стъклена фасада
мъже и жени
народ
ще строим мол
за живота


Никола, прости ми, че те копирах...

сиво (0)

зимата
нощем
щом пулсът на сърцето ми
се изравни с вибрациите
на кварталния трансформатор

студът
тъмнината
в панелната ми стая
ме обвиват като нежна пелена
и сънувам дните на детството

тезей от гетото (0)

ариадна
свещена
моя любов
дай ми кълбо
от червена прежда
за да не се изгубя
в лабиринта
на панелните блокове

по нишката
ще намеря изхода
да ни спася
от минотавъра на нищетата
и двама ще напълним
бокалите
на щастието

о
ариадна

лес мизераблес (0)

есен е
идва зима
най-тежката
от 1000 години насам

пълзите по пазара
безбройни
жълти
кафяви
червени
балтони
с тежък аромат
на пикоч

опекохте ли
чушките
на терасата
безутешни
призраци
в циганско лято

затворихте ли
доматито
с аспирин
горчив като
античната ви пот
мазата ви чака

запалихте ли
печката
с кибритче зебра
с вестници 43 възраст
с дърва от социалните
импотентен огън
заместил този
на вашите сърца

често ли
неразбиращо
гледате огледалото
на телевизора
и тъжите
- по радиоточката
не пускат
народна музика
и вашата песен
не я пее никой веч

да сте
не жадни
да сте
не гладни
да ви
е топло

моля се за вас
прадеди
клети

нещастие (0)

ароматът
на чистотата
винаги трае
твърде кратко

балада за чарлз (0)

ако буковски
беше художник
щеше да изрисува
целият свят с пениси

айвъри (0)

кула от слонова кост
може да е бялата ти кожа
прекрасната
косите ти
красивите
ноктите
жадните
носа
гордия
врата
дългия
може да е ръката ти
а може и да е
между краката ти

пресвета дево мария

усещаш ли
колоса на познанието
апотеоза на целомъдрието
бокала на дионис
искрата преди огъня
семето преди яйцето
преди кокошката
началото преди съществуването
битката преди победата
пътят преди дверите
за света на морфей

докато интелектуалците
те засипват с епитети
ти не спираш да мислиш
за млечните стени
на кулата
от слонова кост

икс мен (0)

чу..
чудя се
джийн
ще се омъжиш ли за мен ?

циклоп
децата ни ще са мутанти
каза джийн грей
и наведе глава

облак хвърли сянка
над двамата...

през дуваря мислих (0)

бабо
измий
ми
в лeгена
на чешмата
с веро
душата
отвътре
като
празен
буркан
търкай
па мий
па ми
намери
и купи
ламаринени
жълти
капачки
от хоремага
да ми я
затвориш
бабо
като я
напълниш
с краставички
и още
по натам
червени
петолевки
закътани
от пенсия
да
не
избягат
да
си имам
да
не
съм пак
празен
и сам
в мазата
прашен
страх ме
е
моля те
бабо

болница за нашите души (0)

вътре сме сами
а вън тихичко ръми

мълчим приятно
нямаме къде и лежим на пода

през счупени прозорци
отчуждени гледаме навън

от тук светът изглежда
някак древен и добър

бавно пием топло мляко
невидимите фелдшерки ни разрешиха

лечебни свойства притежава
бялата откъртена мазилка

висящи кабели със ток
вливат се във наште вени

спринцовките ни са изкъртени пирони
епикризите ни пишат по стената

киселите хапчета набрани
са от клоните на слива

на терасата си правим кални бани
в прашлясалата мивка призрачно се мием

скоро замирисваме на мърша
и престоят ни лечебен свършва

скачаме по стълбите свободни
излитаме нагоре през комина

...
и от болка няма и следа

болница за нашите души
е изоставената къща във квартала


(благодаря ти далчев)
www.vimeo.com/13497556

хартията ще бъде червена (0)

всеки блок джамия
всяка къща църква

яжте круши
и пийте вода

да върнем религията
в живота на хората !

лятна градина (0)

мисля
че кучетата знаят
точният час на смъртта си
и затова винаги са малко тъжни

каза моят приятел
и си поръча дробчета

аз искам бира

тя се обърна и ме докосна
с чинията си
видях как лигите му
текат по нейното тяло

металически тракат прибори
като палави дворни синджири

хората
древни статуи
на буда
консумират
и са щастливи

кърт (0)

славата се лекува
болката е вечна

Египет (0)

тече ли ти кръв
без да си виждал млечният път
през телескоп
без да си ходил на екскурзия
в Египет
без да си виновен
тече ли ти кръв от носа?

геноцид (0)

човечеството
като живородна бомба
избухва срещу света
ежесекундно ежечасово
и ежедневно

изпълнявайки
дълга си
поне два милиарда
утроби като дула
бълват
безполезен и вреден
човешки материал
под формата на атоми
и молекули
биологична маса

унищожение
геноцидно грозно
не разбирам
защо искат

взимат защото могат

кой започна войната?

да плачеш сърце (0)

когато много искаш
да заплачеш
но не можеш

боли между очите
пръска се между гърдите
усещаш адско напрежение
в простата

отиваш и пикаеш
не е жълто както винаги
а е бяло и прозрачно като
девствена роса

това са сълзите ти неизплакани
това е да си изпикаеш сърцето
както четох наскоро
че някой написал

аз го изживях
знам го от опит

стопилка (0)

гърми ръми
свети и блъска
свисти
и се чернее

небето изригва
злобно пръска
водни искри
нервно политат реки

и тях започва да ги боли...

дерзайте скъпи
люлки и пейки
катерушки
земно кълбо

огради
мостчета
парапети на тераси
стари коли

още антени
улуци
дворни врати
дограми

вярвайте
и ще възкръснете
след окислението
и ръждата

от вашият прах
боговете ще направят
барут за новите си
фойерверки

естествен подбор (0)

да ебеш е почти
като да ядеш
само че малко по-различно

подбираш
и пак пъхаш
после излиза нещо

в единият случай добро
в другия лошо
не мога да преценя кога какво

китове (0)

когато бях малко момче
и пикаех
винаги се опитвах
да измия
засъхналите лайна на баща ми
от сифона
със златната си струя

аз мисля по-често да ползвам
четката
за да може синът ми докато
пикае
необременен от наследствена
мръсотия
да мечтае и да си мисли за китове

неделя (0)

безгрижно и профанно
обсъждаме парфюмите си
хапваме си торта и сме толкова щастливи
за нас е днес неделя

на масата до нас
диригент на средна възраст
обсъжда си бемол модулация с любовницата си
за него сигурно е вторник или сряда

защо изглежда той дваж по влюбен и щастлив от мен?

падане по врат (0)

за хората от скандинавските народи
да чувстваш е като да паднеш по врат

от високо

на твърда повърхност


твърде опасно
води до тежки емоционални контузии

счупвания съпроводени от душевна парализа

дори понякога смърт


чести са случайте когато млади мъже
по време на дълбока депресия и любовни болки

стимулират неосъзнато сетивността си

и в състояние на безмълвен амок


прибягват до именно този вид самоубийство
- падане по врат

днес аз пак сам (0)

днес
небето има белег
стана преди време
дълго весело се смях
после в джоба
ножката прибрах

аз
се радвам че така
се случи всъщност
ми хареса да го гледам
как се мъчи

пак
да мога пак ще го
направя дори понякога
си мисля
как да го удавя

сам
обаче аз не мога
да го сторя трудно
цялото небе
ще успея да преборя

електрически момичета (0)

електрически момичета
луксозно издание
корица на списание

вашето царство е
подиум, червени килими
коктейли, легла

вашата магия
в студио с грим и светкавици
красиви клубни пиявици

електрически момичета
моля пазете се
не вдигайте толкова високо нозете си

вашият живот
бързо навън и навътре
знаете ли къде ще сте утре?

вашите мисли нетрайни
изгубени отдавна
в облаци парфюми омайни

внимавайте
електрически момичета
който най-нежно ви гали
той ще ви убие

прощавайте
за последен път вашите коси
му дайте да измие

електрически момичета
аз плача за вас
приказни изкуствени добичета

аз харесвам Г. Пъ-нов (0)

сънувах че Първанов скача
с бънджи

само че беше хванат
за главата

дано не ме изключат
от комсомола..

очистителят (0)

на
Павел
 


Аз слагам
на главата ти
венец
мой прекрасен
младенец
изпращам и
поставям ти
задача
в царството ми
долу
да превръщаш
след плътски акт
грешни 
бели
птици
отново във
девици
чисти
за да може
после
както изначало
както е било
за първи път
да се изцапат
с кръв
перата
и ти очистен
от вината
да правиш
ги щастливи
ангели
небесни
мили

ти ще бъдеш 

тяхно приказно
видение
мой принце
тяхното
успокоение
и в паузите
между безброй
стенания
нежно
с думи
излекувай
техните страдания
и чуй
изповедите порочни
извинения
че не е било
нарочно
прекръсти ги
целуни ги
докато молби
да се завърнеш
ти шептят
и след като
заспят
ти пак при мен
ела
лъч на щастие
и сподели за
страстите
угаси ги
със светената вода
свали
от главата си
венеца
и смирен целуни
ръката на
Отеца

истината за тяхната майка (0)

мой
милиони

неродени деца

нереализирани идеи


нахално
неспокойно

изпепелявате живота ми

сгушени между мойте крака


престанете
притихнете

сега ще ви разкажа

история за вашата майка
преди триисет години
в бардака

една мъдра мръсница - чудовище

даде ми карта -

съкровище !

бях решен да го диря

мястото беше маркирано с "Х"

приготвях се дълго

взех си лопата

обръснах брадата

одеколон

песен на птица в джоба

домашен въздух

нови ботуши

ножче за круши

пред огнището - поклон

и тръгнах
към остров
правоъгълно крив

бавно ме носи водата

три месеца и

две театрални постановки

пристигнах

сред купища от празни

опаковки

намерих "Х"

запретнах ръкави

плюх на ръцете -

пластмасови сплави

и копах и дълбах

рових без страх

ударих на кухо

съндък пълен с послание

сухо

палитра

четка и бои

две мъртви змии

Мона Лиза защо се усмихваш ?
- Просто така ...
ядоса ме
насилвах я първо

после убих я

и остана само

вината


Вината !
сам си бях съдя
и сам обвинител

защитник

изпълнител

и после мъчител

в кръглият затвор

на собственото ми его

единствен затворник

единствен надзирател

със себе си за бягство

заговорник

на себе си гнусен

предател


всяка от двете мъртви
змии

захапа опашката

на другата
сега
стоя и гния

докато ръцете си

оковани във вериги

опитвам да измия
мой
милиони

неродени деца

нереализирани идеи


глухо
банално

изпепелявате живота ми

сгушени между мойте бедра
свърши се
няма вече

само спомени от вашата
майка - тя умря

желанието на бай петко (0)

докато спял
бай петко си пожелал

пет путки


и те взели
че се появили наистина

в леглото му


от уплах бай петко
получил ифаркт и умрял

надървен


„Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне.”
- глупаво клише

дрога срещу скуката (0)

изкуство
кренвирши

куче

черен квадрат

кибер звяр с шест ръце

гъба

лангуста

кутийка от Швепс

ловец с пушка иска да стреля по кучето

гимнастически халки

грозни крака

формула едно



скуката е по-опасна от дрогата ...

11:23 (0)

звънец
ставам

11:23h

пак ме будят твърде рано

младо

момиче

на вратата

събира помощи и подаяния

по дяволите

и аз имам нужда от помощ!

не те искам на вратата си – мисля си
но то стои там и иска

аз да искам

да имам

да и дам ... пари

а аз съм бил надървен

и искам
искам

исккам

от мръснишката ми мисъл
да забременее

децата ни да се родят дървета

без да чакам да пораснат

а да станат на хартия
и на нея двама да изпишем
нашите мечти ... или

да нарисуваме банкноти

както майка ми ме убеждаваше

за невъзможно

крадла (0)

още помня безжизнения танц
на светулките през вечерта

в която се ожених

за крадлата на гробището

тя краде козунаци и
боядисани яйца от гробовете

по Великден , взима през сълзи

оставените цветя и ги препродава

веднъж я попитах дали знае
кой е Свети Георги

тя каза , че е ходила в

тази кръчма с бившият си

денем се разхожда по сенките
на кестените , а нощем

се напива със светена вода

скрита в светлината на лампите

бедрата и са винаги студени
лепкавата и пот ухае на тамян

бледото и лице прозира и зад него

спокойно ме гледат порочните и мисли

знам , че ще имам развод
и погребение в един ден

тя ще остане там след мен

ще краде и ще се люби с други
 
после ще плаче