глухарче

смисълът на живота ми е глухарче

тя – вятърът семената ми

разпилява отново

както всяка бясна пролет

нереално истинска

сериозна по детски

къпеща се в повей след повей

безкомпромисна несигурност

и

да се пръсна

да се размножа

да се разбия

да умра

аз все така някак

пак успявам

и по триста

хаотични пътища

тръгвам да събирам

мислите и мечтите

си осиротели наново

една по една

за да мога

за да бъда

за да съм

да цъфтя и да грея

кога

дали

и пак

без край

докато тя не духне

отново

духне отново

духне

отново